68% от европейските компании запазват веригите си за доставки в Китай

Все повече европейски компании запазват или разширяват веригите си за доставки в континентален Китай, за да останат конкурентоспособни на глобално ниво, показва проучване на Търговската камара на Европейския съюз в Китай.

Близо една трета от анкетираните компании заявяват, че допълнително локализират производството си в Китай, докато 37% казват, че не са променяли стратегията си за веригите на доставки през последните две години.

Проучването е базирано на отговорите на близо 300 членове на камарата, събрани между януари и февруари, които са запознати със стратегиите на компаниите си за доставки и производство в континентален Китай.

„Не виждаме „намаляването на риска“ да се превръща в реална тенденция. Ако изобщо има тенденция, тя показва, че европейските компании стават още по-зависими от Китай като източник на доставки и производствена база“, изтъква пред CNBC Йенс Ескелунд, президент на Търговската камара на ЕС в Китай. Страната произвежда около 28% от всички стоки в света въпреки митата на САЩ и ЕС. Междувременно Брюксел засилва проверките върху търговските практики на Пекин.

Около 24% от компаниите, отговорили на въпроса за веригите на доставки, посочват, че диверсифицират дейността си, като едновременно разширяват присъствието си в Китай и изграждат алтернативни доставчици в други държави. Промяната трансформира и начина, по който работят глобалните логистични компании.

„Междувременно китайските компании все по-често поемат по-голям контрол върху международните вериги за доставки, докато разширяват глобалното си присъствие. В нашата индустрия виждаме все по-голям обем бизнес, който се управлява, организира, транспортира и плаща директно от Китай“, обяснява пред CNBC Майкъл Олдуел, изпълнителен вицепрезидент по морска логистика в швейцарската транспортна компания Kuehne+Nagel. По думите му това важи особено за секторите на електромобилите, батериите и потребителската електроника.

Относително ниските разходи за труд отдавна подкрепят ролята на Китай като глобален производствен център. Но с нарастващия недостиг на работна ръка много фабрики ускорено преминават към автоматизация.

„Разходите за труд, които така или иначе често са по-ниски, постепенно стават почти без значение заради автоматизацията. Разликата в нивото на автоматизация спрямо преди две години е умопомрачителна. Вече почти не виждате хора във фабриките“, посочва пред CNBC и Дени Депу, старши партньор и глобален управляващ директор в консултантската компания Roland Berger, помогнала за изготвянето на проучването.

Депу допълва, че макар автоматизацията първоначално да струва повече от човешкия труд, фабриките впоследствие могат да произвеждат значително по-бързо. Като пример той посочва китайския производител на електромобили Nio, който вече присъства и в Европа. Една от фабриките на компанията в Китай работи с 941 робота, способни напълно автономно да произвеждат различни модели автомобили едновременно – без работници на производствената линия. Това позволява заводът да работи денонощно.

Всичко това е част от местна производствена екосистема с достъп до по-ниски индустриални цени на енергията и суровините, отбелязва Roland Berger в свой доклад от март, озаглавен „Предимството на Китай по отношение на цена и скорост: сигнал за събуждане за западните компании“.

В доклада на консултантската компания се допълва, че тримесечните преговори с доставчици за цените и селективните държавни субсидии често позволяват на китайските продукти да достигат глобалните пазари по-бързо и на значително по-ниски цени.

Около три четвърти от европейските компании в Китай посочват, че производствените им бази там са по-ефективни от операциите им в други държави.

„Днес в почти всяка индустрия има поне един китайски или международен конкурент, който използва китайски вериги за доставки. В много индустрии, ако искате да останете конкурентоспособни по отношение на цена и качество, просто трябва да станете част от китайските вериги за доставки“, казва президентът на Търговската камара на ЕС в Китай Йенс Ескелунд.

Печалбите на китайската индустрия са скочили с 24,7% през април на годишна база, показват последните официални данни, публикувани в сряда въпреки по-широките признаци за забавяне на икономическия импулс.

Това е най-бързият ръст от ноември 2023 г. насам, според доставчика на финансови данни Wind Information, и ускорение спрямо увеличението от 15,8% през март.

За първите четири месеца на годината индустриалните печалби са нараснали с 18,2%, спрямо 15,5% ръст през първото тримесечие.

Производството на компютърна и електронна техника – най-големият сектор по размер на печалбите – отчита повече от двойно увеличение на печалбите спрямо година по-рано, макар темпът леко да се е забавил през април спрямо март на база натрупан резултат от началото на годината.

Сред десетте най-големи сектора по печалба индустрията за добив на нефт и газ е отчела ръст на печалбите от 8,1% през първите четири месеца на годината, обръщайки спада от 1,4% през първото тримесечие.

По-високите цени на суровия петрол са помогнали за почти двойно увеличение на печалбите в сектора на преработката на петрол – до 40,42 млрд. юана (5,96 млрд. долара) за периода януари–април, спрямо 22,94 млрд. юана към края на март.

Печалбите на автомобилните производители са намалели с 16,8% за същия период спрямо година по-рано, което все пак е подобрение спрямо спада от 17,7% през първото тримесечие.

Петкратният скок на печалбите в минния сектор и свързаните индустрии също е подкрепил общия ръст на индустриалните печалби, докато секторът на производството и валцуването на желязо е преминал на печалба към април след загуба през първото тримесечие.

В същото време спадът на печалбите при производителите на мебели се е задълбочил до 54,4% за първите четири месеца на годината спрямо 44,9% към март.

Хао Джоу, ръководител на изследванията и главен икономист в Guotai Junan International, посочва в свой анализ, че ръстът на печалбите е концентриран в секторите нагоре по веригата и високите технологии, докато много други индустрии продължават да изпитват затруднения.

През април Китай отчете по-слаб икономически растеж, като индустриалното производство се е увеличило с 4,1% на годишна база, а продажбите на дребно – с едва 0,2%.

Инвестициите в дълготрайни активи са намалели през първите четири месеца на годината, тъй като проблемите в имотния сектор са се задълбочили.

Износът обаче остава силен, нараствайки с 14,1% през април спрямо година по-рано в доларово изражение. Вносът е скочил с 25,3%, показват данни, публикувани по-рано през май.

Индексът на цените на производител в Китай се е повишил с 2,8% през април на годишна база – най-силният ръст от юли 2022 г. насам.